Привидно

ashley_ (Яничка)
37 51

20.06.2008 г., 20:10 ч.

Поезия » Любовна

620 0 0

До края стигах всеки ден,

а после отново бях в началото.

Господарка бях на живота си,

но сега съм робиня на съдбата.

За ангел мислят ме хората,

а истински демон съм аз.

Стоя на ръба на пропастта,

но никога не падам.

Край мен море от хора,

а всъщност съм сама.

Всеки ден се моля болката да спре,

но молитвата ми никой не чува.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.