Appalling (Стела Христова) Appalling (Стела Христова)
16
10 dic 2007, 9:27

Привилегировано

  Poesía » Otra
980 0 5
 

 

 

 

 

 

 

 

Не може силно да боли,
когато рана в тебе не кърви.
Не може да си толкоз сам,
когато си обичан и желан.
Не може в тебе да е нощ,
да си най-добър или най-лош.
Привилегия е да твърдиш,
че светът е зъл и затова страниш.
Привилегировано си най-изстрадал, най-отхвърлен, най-изтерзан
дори най-най ще има малко срам.
От любовта забравен, от съдбата подценен,
на мъка и тъга "ГОРКИЯТ" пак е в плен.
Нещастният поет във тъмнина стои.
Трескаво ръката ред след ред реди.
С чувствено оголена за света душа,
ранима и без рани, зная, че е тя.
И без удари пак падаш,
без кръв, ти пак кървиш.
За Бога, опомни се -
ти боксуваш, не вървиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Христова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0