10 дек. 2007 г., 09:27

Привилегировано

979 0 5
 

 

 

 

 

 

 

 

Не може силно да боли,
когато рана в тебе не кърви.
Не може да си толкоз сам,
когато си обичан и желан.
Не може в тебе да е нощ,
да си най-добър или най-лош.
Привилегия е да твърдиш,
че светът е зъл и затова страниш.
Привилегировано си най-изстрадал, най-отхвърлен, най-изтерзан
дори най-най ще има малко срам.
От любовта забравен, от съдбата подценен,
на мъка и тъга "ГОРКИЯТ" пак е в плен.
Нещастният поет във тъмнина стои.
Трескаво ръката ред след ред реди.
С чувствено оголена за света душа,
ранима и без рани, зная, че е тя.
И без удари пак падаш,
без кръв, ти пак кървиш.
За Бога, опомни се -
ти боксуваш, не вървиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...