10 дек. 2007 г., 09:27

Привилегировано

983 0 5
 

 

 

 

 

 

 

 

Не може силно да боли,
когато рана в тебе не кърви.
Не може да си толкоз сам,
когато си обичан и желан.
Не може в тебе да е нощ,
да си най-добър или най-лош.
Привилегия е да твърдиш,
че светът е зъл и затова страниш.
Привилегировано си най-изстрадал, най-отхвърлен, най-изтерзан
дори най-най ще има малко срам.
От любовта забравен, от съдбата подценен,
на мъка и тъга "ГОРКИЯТ" пак е в плен.
Нещастният поет във тъмнина стои.
Трескаво ръката ред след ред реди.
С чувствено оголена за света душа,
ранима и без рани, зная, че е тя.
И без удари пак падаш,
без кръв, ти пак кървиш.
За Бога, опомни се -
ти боксуваш, не вървиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...