10 дек. 2007 г., 09:27

Привилегировано

985 0 5
 

 

 

 

 

 

 

 

Не може силно да боли,
когато рана в тебе не кърви.
Не може да си толкоз сам,
когато си обичан и желан.
Не може в тебе да е нощ,
да си най-добър или най-лош.
Привилегия е да твърдиш,
че светът е зъл и затова страниш.
Привилегировано си най-изстрадал, най-отхвърлен, най-изтерзан
дори най-най ще има малко срам.
От любовта забравен, от съдбата подценен,
на мъка и тъга "ГОРКИЯТ" пак е в плен.
Нещастният поет във тъмнина стои.
Трескаво ръката ред след ред реди.
С чувствено оголена за света душа,
ранима и без рани, зная, че е тя.
И без удари пак падаш,
без кръв, ти пак кървиш.
За Бога, опомни се -
ти боксуваш, не вървиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...