31 mar 2008, 21:24

Привилегия

930 0 2
 

На прозореца се пули

малко цвете във саксия.

Красота - в клинична  доза,

неизменна орисия.
Не е фикус, нито роза,

дори не е филадендрон.

Теменуга мораво-лилава

съзерцава зимния балкон.

Сега е щастлива -

единствено цвете,

топлещо студения пейзаж.

Във зимната пустош

е празник цветен -

някъде на осмия етаж.

Пролетта, обаче, идва.

Цветя ще рукнат изведнъж.

Ще ги огрее щедро слънце

и ще се къпят в светъл дъжд.

Теменугата, погълната от своя мир,

 ще гледа важно през стъклото,

към този буен цветен пир

и не ще го  разбере.

.

Стопанинът полива я редовно

и... никога не я бере.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,радвам се,че поне един човек е проумял какво искам да кажа с това стихче.
  • Ех...че хубаво стихотворение!
    съжалявам...че не е прочетено...
    Хубаво пишеш, Люска! А този стих
    така ме грабна...с много обич.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...