Привилегия
На прозореца се пули
малко цвете във саксия.
Красота - в клинична доза,
неизменна орисия.
Не е фикус, нито роза,
дори не е филадендрон.
Теменуга мораво-лилава
съзерцава зимния балкон.
Сега е щастлива -
единствено цвете,
топлещо студения пейзаж.
Във зимната пустош
е празник цветен -
някъде на осмия етаж.
Пролетта, обаче, идва.
Цветя ще рукнат изведнъж.
Ще ги огрее щедро слънце
и ще се къпят в светъл дъжд.
Теменугата, погълната от своя мир,
ще гледа важно през стъклото,
към този буен цветен пир
и не ще го разбере.
.
Стопанинът полива я редовно
и... никога не я бере.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люска Петрова Все права защищены
