Приятел

27 jun 2019, 15:47

Poesía » Otra

471 1 0

Делихме с тебе малката квартира.
Делихме и добро, и зло.
На двадесет години, що ни спира?
И мислехме, живота е ведро.

Но не ведро, излезе океан!
Препълнен със дълбоки страшни ями.
А двамата със вирнати глави,
се разделихме, всеки уж с призвание.

Но как ми липсват твойте рамена.
Да се подпра когато бясно падам.
Защо животът отреди така?
Загубих теб! И страшно много страдам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.