Неувяхнали рози още дишат в очите ни,
неживели усмивки още устните парят.
Пак се срещнахме. Не, не изтривай сълзите ми -
те са малки прашинки от спомен изгарящ.
Знам, отново ще трябва да кажем "Довиждане",
за последен път, може би? Мисля, че не.
Ти живееш отдавна отляво в гърдите ми.
Ех, приятелю стар, добър ден!