Приятелю, година вече мина
със мисли и тъга по тебе,
но споменът не си отива,
приятел най-добър ми беше.

Аз знам, че виждаш от небето,
моята любов към тебе,
защото ти дари ме с обич,
и обич получи ти от мене.

Във сънищата ми, често идваш,
присядаш тихичко до мене.
С кучешките си целувки ме обсипваш,
и ми казваш " аз ще съм винаги до тебе".

Времето бързо минава,
неусетно дори,
а в мен болката не отшумява,
тя вечно в сърцето ми стои.

Година вече те няма
и в мен има празнина,
защото най-добрия ми приятел го няма,
празна е моята душа.

Понякога се моля отново да те зърна,
само за миг дори.
Да можеше отново да се върнеш
и всичко да си е каквото бе преди.

Понякога се моля,
лош сън да е това.
От него аз да се събудя
и да те прегърна отново сутринта.

Ала веднага щом се събудя,
попадам в реалността.
Теб отново те няма,
празна е моята душа.