Feb 9, 2020, 12:16 AM

Приятел

1.2K 1 0

Приятелю, година вече мина
със мисли и тъга по тебе,
но споменът не си отива,
приятел най-добър ми беше.

 

Аз знам, че виждаш от небето,
моята любов към тебе,
защото ти дари ме с обич,
и обич получи ти от мене.

 

Във сънищата ми, често идваш,
присядаш тихичко до мене.
С кучешките си целувки ме обсипваш,
и ми казваш " аз ще съм винаги до тебе".

 

Времето бързо минава,
неусетно дори,
а в мен болката не отшумява,
тя вечно в сърцето ми стои.

 

Година вече те няма
и в мен има празнина,
защото най-добрия ми приятел го няма,
празна е моята душа.

 

Понякога се моля отново да те зърна,
само за миг дори.
Да можеше отново да се върнеш
и всичко да си е каквото бе преди.

 

Понякога се моля,
лош сън да е това.
От него аз да се събудя
и да те прегърна отново сутринта.

 

Ала веднага щом се събудя,
попадам в реалността.
Теб отново те няма,
празна е моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...