Приятел

11 feb 2007, 18:58

Poesía

799 1 2

Аз забързах към тебе със тъжни очи

и се вкопчих във твойте прегръдки.

Шепнех с неми уста: "Замълчи! Замълчи!"

По плътта ми полазиха тръпки.

Аз не искам отново да губя това,

дето с много любов изградихме.

Мисълта ми е наниз от празни слова.

Знам, завинаги се разделихме.

Наранявах те аз, нарани ме и ти,

а сега спирам, сляпа и чужда.

Уморих се да плача, да гоня мечти

и признавам, от теб имам нужда.

Ти си моята друга, по-тъмна страна

по трънливия път към Голгота.

Тих подслон си, утеха, надежда една,

да сломя самотата в живота.

И след толкова време, чак днес осъзнах

добрината на моя създател,

че не ми трябва повече, имам си тях -

мойте близки и верен приятел.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Белоснежка (Гергана Шутева)

2007-02-14T19:10:54+02:00

Мисълта ми е наниз от празни слова...
...Уморих се да плача, да гоня мечти
и признавам, от теб имам нужда.
* * *
Много ми хареса, Лилия! Чудесен стих! Поздрав!
изречена (Мая Попова)

2007-02-11T23:10:53+02:00

браво! жалко, че рядко публикуваш, пишеш много хубаво.