Приятел
Аз забързах към тебе със тъжни очи
и се вкопчих във твойте прегръдки.
Шепнех с неми уста: "Замълчи! Замълчи!"
По плътта ми полазиха тръпки.
Аз не искам отново да губя това,
дето с много любов изградихме.
Мисълта ми е наниз от празни слова.
Знам, завинаги се разделихме.
Наранявах те аз, нарани ме и ти,
а сега спирам, сляпа и чужда.
Уморих се да плача, да гоня мечти
и признавам, от теб имам нужда.
Ти си моята друга, по-тъмна страна
по трънливия път към Голгота.
Тих подслон си, утеха, надежда една,
да сломя самотата в живота.
И след толкова време, чак днес осъзнах
добрината на моя създател,
че не ми трябва повече, имам си тях -
мойте близки и верен приятел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Кашукеева Все права защищены
