9 mar 2014, 16:06

Приятел

  Poesía » Otra
603 0 0

Някъде там в красивия град

приятел ми стана един непознат!

Почувствах го близък, но някак си пак,

защо ли изчезна в нощния полумрак?

 

Дали в простите неща

отдавна той не вижда красота?

Или защото съм просто жена,

която е безумно влюбена в любовта?

 

Някъде там в красивия град

приятел ми стана един непознат,

когато го срещнах разбрах,

че той е всичко в този свят!

 

Тръгнахме двама по този път,

но кой ли отново се връща в нощта?

Дали едничка любовта ни напомня

за всичко това?

 

Приятели пожелах си да има, по цялата

тази земя! И във всички да живее радостта,

защото така всяка болка потъва в дълбочина.

И тук, и там, всички протягаме ръце за щастието,

което е в нашето сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благослава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...