Mar 9, 2014, 4:06 PM

Приятел

  Poetry » Other
601 0 0

Някъде там в красивия град

приятел ми стана един непознат!

Почувствах го близък, но някак си пак,

защо ли изчезна в нощния полумрак?

 

Дали в простите неща

отдавна той не вижда красота?

Или защото съм просто жена,

която е безумно влюбена в любовта?

 

Някъде там в красивия град

приятел ми стана един непознат,

когато го срещнах разбрах,

че той е всичко в този свят!

 

Тръгнахме двама по този път,

но кой ли отново се връща в нощта?

Дали едничка любовта ни напомня

за всичко това?

 

Приятели пожелах си да има, по цялата

тази земя! И във всички да живее радостта,

защото така всяка болка потъва в дълбочина.

И тук, и там, всички протягаме ръце за щастието,

което е в нашето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...