9 мар. 2014 г., 16:06

Приятел

602 0 0

Някъде там в красивия град

приятел ми стана един непознат!

Почувствах го близък, но някак си пак,

защо ли изчезна в нощния полумрак?

 

Дали в простите неща

отдавна той не вижда красота?

Или защото съм просто жена,

която е безумно влюбена в любовта?

 

Някъде там в красивия град

приятел ми стана един непознат,

когато го срещнах разбрах,

че той е всичко в този свят!

 

Тръгнахме двама по този път,

но кой ли отново се връща в нощта?

Дали едничка любовта ни напомня

за всичко това?

 

Приятели пожелах си да има, по цялата

тази земя! И във всички да живее радостта,

защото така всяка болка потъва в дълбочина.

И тук, и там, всички протягаме ръце за щастието,

което е в нашето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...