9 мар. 2014 г., 16:06

Приятел

605 0 0

Някъде там в красивия град

приятел ми стана един непознат!

Почувствах го близък, но някак си пак,

защо ли изчезна в нощния полумрак?

 

Дали в простите неща

отдавна той не вижда красота?

Или защото съм просто жена,

която е безумно влюбена в любовта?

 

Някъде там в красивия град

приятел ми стана един непознат,

когато го срещнах разбрах,

че той е всичко в този свят!

 

Тръгнахме двама по този път,

но кой ли отново се връща в нощта?

Дали едничка любовта ни напомня

за всичко това?

 

Приятели пожелах си да има, по цялата

тази земя! И във всички да живее радостта,

защото така всяка болка потъва в дълбочина.

И тук, и там, всички протягаме ръце за щастието,

което е в нашето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...