ПРИЯТЕЛ

Poesía

827 0 12

Научих се да прощавам чуждите грешки,
ала моите нямаше кой да прости.
И нямаше кой с ръка като топла надежда
в студените нощи над мене да бди.

Писма без адрес изпращах по вятъра,
прилежно обвързани с капки тъга.
Аз нямах своите "Утре" и "Някога".
Не знаех коя съм дори. И каква.

Вървях по пътя си, търсех надежда.
Усмихвах се тихо на всеки предател.
Не исках любов, нито копнежност,
а исках само да срещна приятел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Белоснежка (Гергана Шутева)

Сиянче, много ми хареса стихотворението ти - наситено от емоции!
Ще си го запазя! Прегръдка!

2007-05-09T11:09:35+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Много ми хареса!

2007-05-06T14:08:23+03:00
wild^eyes (Мариела Николова)

Браво,накара ме да се разчувствам!

2007-05-06T13:45:24+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Благодаря на всички за моралната подкрепа!
Прегръщам ви!
Относно Ангел:
Да,стихът ми е незавършен,но мисля,че така е още по-добър!
Не всеки стих има хубав край!Написах го в минало време
времето отговаря на събитието!
Благодаря още веднъж!

2007-05-06T09:04:10+03:00
Романтик (Христо Костов)

Прекрасен стих, Сияна!!! Истинските приятели са винаги до теб!!!
Поздрави!!!

2007-05-06T07:59:40+03:00