ПРИЯТЕЛ

Poetry

824 0 12

Научих се да прощавам чуждите грешки,
ала моите нямаше кой да прости.
И нямаше кой с ръка като топла надежда
в студените нощи над мене да бди.

Писма без адрес изпращах по вятъра,
прилежно обвързани с капки тъга.
Аз нямах своите "Утре" и "Някога".
Не знаех коя съм дори. И каква.

Вървях по пътя си, търсех надежда.
Усмихвах се тихо на всеки предател.
Не исках любов, нито копнежност,
а исках само да срещна приятел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Белоснежка (Гергана Шутева)

Сиянче, много ми хареса стихотворението ти - наситено от емоции!
Ще си го запазя! Прегръдка!

2007-05-09T11:09:35+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Много ми хареса!

2007-05-06T14:08:23+03:00
wild^eyes (Мариела Николова)

Браво,накара ме да се разчувствам!

2007-05-06T13:45:24+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Благодаря на всички за моралната подкрепа!
Прегръщам ви!
Относно Ангел:
Да,стихът ми е незавършен,но мисля,че така е още по-добър!
Не всеки стих има хубав край!Написах го в минало време
времето отговаря на събитието!
Благодаря още веднъж!

2007-05-06T09:04:10+03:00
Романтик (Христо Костов)

Прекрасен стих, Сияна!!! Истинските приятели са винаги до теб!!!
Поздрави!!!

2007-05-06T07:59:40+03:00