Научих се да прощавам чуждите грешки,
ала моите нямаше кой да прости.
И нямаше кой с ръка като топла надежда
в студените нощи над мене да бди.
Писма без адрес изпращах по вятъра,
прилежно обвързани с капки тъга.
Аз нямах своите "Утре" и "Някога".
Не знаех коя съм дори. И каква.
Вървях по пътя си, търсех надежда.
Усмихвах се тихо на всеки предател.
Не исках любов, нито копнежност,
а исках само да срещна приятел.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Прегръдка! 
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
