22 mar 2009, 22:05

Приятел един

  Poesía
1.1K 0 4

Приятел един

Приятел до мен си ти,
крещи в унес сърцето.
За мене ти сваляш звезди
и изгрява в нощта слънцето.

Надежда донасяш ми ти,
в плен приковаваш душата.
Залагам на теб живота си, разбери,
ти си в тъмнината искрата.

Когато проблем неочакван
вкопчи се в мен,
идва зов от теб дълго чакан,
идва топлият полъх на цветен ден.

През нощта силна светлина приижда
в моя сън велик.
И злото от теб се не вижда,
ти мой вечен помощник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Дойчинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво ммомиче! Ти знаеш, колко струва приятелството и най-важното знаеш да го цениш. Малко хора осъзнават, какво са приятелите, а ти не само си го осъзнала, но си намерила думи, с които да го изразиш в това прекрасно стихотворение.
  • благодаря
  • Мило дете, моят съвет е да четеш повече поезия. Например, не можеш да римуваш сърцето със слънцето, защото ударението пада върху различни срички и в такъв случай римата не се получава. Не е желателно да се римуват и душата-искрата, защото стиха се получава тромав, особено след като и ритъма куца. Ако искаш да се получи нещо, като за начало брой сричките и обезателно прочети поне Петя Дубарова, ако не си я чела. И търси образност в думите, светлината не е казано, че трябва да бъде непременно силна, може да бъде например искряща, блестяща, неземна и пр. Приеми всичко това само като доброжелателен съвет. С повечко четене и самовзискателност, можеш да постигнеш много. Желая ти успехи!
  • Хубаво е да цениш приятелите си!
    Поздрав!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...