22.03.2009 г., 22:05

Приятел един

1.1K 0 4

Приятел един

Приятел до мен си ти,
крещи в унес сърцето.
За мене ти сваляш звезди
и изгрява в нощта слънцето.

Надежда донасяш ми ти,
в плен приковаваш душата.
Залагам на теб живота си, разбери,
ти си в тъмнината искрата.

Когато проблем неочакван
вкопчи се в мен,
идва зов от теб дълго чакан,
идва топлият полъх на цветен ден.

През нощта силна светлина приижда
в моя сън велик.
И злото от теб се не вижда,
ти мой вечен помощник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Дойчинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво ммомиче! Ти знаеш, колко струва приятелството и най-важното знаеш да го цениш. Малко хора осъзнават, какво са приятелите, а ти не само си го осъзнала, но си намерила думи, с които да го изразиш в това прекрасно стихотворение.
  • благодаря
  • Мило дете, моят съвет е да четеш повече поезия. Например, не можеш да римуваш сърцето със слънцето, защото ударението пада върху различни срички и в такъв случай римата не се получава. Не е желателно да се римуват и душата-искрата, защото стиха се получава тромав, особено след като и ритъма куца. Ако искаш да се получи нещо, като за начало брой сричките и обезателно прочети поне Петя Дубарова, ако не си я чела. И търси образност в думите, светлината не е казано, че трябва да бъде непременно силна, може да бъде например искряща, блестяща, неземна и пр. Приеми всичко това само като доброжелателен съвет. С повечко четене и самовзискателност, можеш да постигнеш много. Желая ти успехи!
  • Хубаво е да цениш приятелите си!
    Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...