29 nov 2004, 17:25

Приятели

Poesía

2.3K 1 2

Ти искаш да си останем приятели.
Да ти помагам в трудните моменти,
да ти давам опора в мрачните дни.
Но забрави ли, че те обичам?!
И всеки път, когато ти бъде разбито сърцето
аз ще тъгувам, но и ще се радвам!
Защото може и да разбереш,
че никога не бих те наранила
толкова много и би могъл
да поискаш да останеш с Мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

зигзаг (Стефан Станчев)

няма развитие

2007-11-25T14:20:39+02:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Абсолютно аналогични забележки.

2004-11-29T23:31:23+02:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0