12 mar 2006, 1:11

"Приятели.."

  Poesía
970 0 1
Искаш да останем с теб приятели,
но как, когато любовта в сърцето ми гори,       
когато пламъка бушува,
когато не съм забравила за миналите дни?.
Как да бъдем с теб приятели,
как добри познати да останем?
Как, когато сърцето ми изгаря,
как, когато ме погледнеш,
нещо в мен кънти?
Как, когато щом леко ме докоснеш,
като облак сякаш безпътно се нося!
Как да забравя целувките ти
с който ме пращаше в Рая,
как да забравя лицето ти,
което като слънце се усмихва?
Как да забравя гласа ти,
който като песен в душата се лее?
Не!
Ние не ще сме никога приятели,
когато щом те видя ми се иска
да крещя колко те обичам,
ми се иска да плача от твойте лъжи,
ми се иска да умра,
за да не виждам -
твоите, най – красивите очи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • не знам как успяваш да влагаш всеки път толкова много чувство.... получава се прекрасно.

    но не забравяй, че ако останете приятели.... ще го имаш до себе си вечно.Когато е далеч...боли много повече

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...