Искаш да останем с теб приятели,
но как, когато любовта в сърцето ми гори,       
когато пламъка бушува,
когато не съм забравила за миналите дни?.
Как да бъдем с теб приятели,
как добри познати да останем?
Как, когато сърцето ми изгаря,
как, когато ме погледнеш,
нещо в мен кънти?
Как, когато щом леко ме докоснеш,
като облак сякаш безпътно се нося!
Как да забравя целувките ти
с който ме пращаше в Рая,
как да забравя лицето ти,
което като слънце се усмихва?
Как да забравя гласа ти,
който като песен в душата се лее?
Не!
Ние не ще сме никога приятели,
когато щом те видя ми се иска
да крещя колко те обичам,
ми се иска да плача от твойте лъжи,
ми се иска да умра,
за да не виждам -
твоите, най – красивите очи!