12.03.2006 г., 1:11

"Приятели.."

969 0 1
Искаш да останем с теб приятели,
но как, когато любовта в сърцето ми гори,       
когато пламъка бушува,
когато не съм забравила за миналите дни?.
Как да бъдем с теб приятели,
как добри познати да останем?
Как, когато сърцето ми изгаря,
как, когато ме погледнеш,
нещо в мен кънти?
Как, когато щом леко ме докоснеш,
като облак сякаш безпътно се нося!
Как да забравя целувките ти
с който ме пращаше в Рая,
как да забравя лицето ти,
което като слънце се усмихва?
Как да забравя гласа ти,
който като песен в душата се лее?
Не!
Ние не ще сме никога приятели,
когато щом те видя ми се иска
да крещя колко те обичам,
ми се иска да плача от твойте лъжи,
ми се иска да умра,
за да не виждам -
твоите, най – красивите очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • не знам как успяваш да влагаш всеки път толкова много чувство.... получава се прекрасно.

    но не забравяй, че ако останете приятели.... ще го имаш до себе си вечно.Когато е далеч...боли много повече

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....