12 jul 2022, 10:23

Приятели

  Poesía » Otra
439 1 1

 

Само как си минават годините,

сякаш беше вчера когато...

Кръвта си споделяме с роднините,

а с приятелите – душата.

 

Колко вино (и джин) изпихме със вас,

колко много само се смяхме –

през зъби, през сълзи и напук, и на глас...

Градихме, рушихме, живяхме!

 

Колко пораснаха вече децата,

създадохме хора прекрасни!

А колко са млади още сърцата,

само на обич израснахме...

 

И сега на вас, верните,

дето останахте

даже след лютата зима,

и, дори паднали,

мене изправяхте,

благодаря, че ви има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...