Само как си минават годините,

сякаш беше вчера когато...

Кръвта си споделяме с роднините,

а с приятелите – душата.

Колко вино (и джин) изпихме със вас,

колко много само се смяхме –

през зъби, през сълзи и напук, и на глас...

Градихме, рушихме, живяхме!

Колко пораснаха вече децата,

създадохме хора прекрасни!

А колко са млади още сърцата,

само на обич израснахме...

И сега на вас, верните,

дето останахте

даже след лютата зима,

и, дори паднали,

мене изправяхте,

благодаря, че ви има!