Приятели
Само как си минават годините,
сякаш беше вчера когато...
Кръвта си споделяме с роднините,
а с приятелите – душата.
Колко вино (и джин) изпихме със вас,
колко много само се смяхме –
през зъби, през сълзи и напук, и на глас...
Градихме, рушихме, живяхме!
Колко пораснаха вече децата,
създадохме хора прекрасни!
А колко са млади още сърцата,
само на обич израснахме...
И сега на вас, верните,
дето останахте
даже след лютата зима,
и, дори паднали,
мене изправяхте,
благодаря, че ви има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
