Приятели
Само как си минават годините,
сякаш беше вчера когато...
Кръвта си споделяме с роднините,
а с приятелите – душата.
Колко вино (и джин) изпихме със вас,
колко много само се смяхме –
през зъби, през сълзи и напук, и на глас...
Градихме, рушихме, живяхме!
Колко пораснаха вече децата,
създадохме хора прекрасни!
А колко са млади още сърцата,
само на обич израснахме...
И сега на вас, верните,
дето останахте
даже след лютата зима,
и, дори паднали,
мене изправяхте,
благодаря, че ви има!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива ВалМан Все права защищены
