4 may 2006, 18:46

Приятели

  Poesía
1.3K 0 3
Тръгвам си от тук, приятели,
оставям ви да се борите натам!
Аз отпадам от играта,
отпадам и оставам сам!

Аз зная, че след месец,
може би след два,
ще забравите  за мен,
ще забравите и всичко от преди това!

Но аз в сърцето си ще ви запазя,
като старо писмо от първия любим
и зная - всеки ден, щом в спомените пак нагазя,
ще ви виждам всички до един -
усмихнати и ведри,
как смехът ви звучен пак кънти,
ще срещам погледите нежни
и ще чувам как душата ми тъжи!

Ще се надявам всичките да сте щастливи
и да таите в себе си добро!
Живота си да не похабите
в името на нещо зло!

Как искам в тежкия живот,
поне веднъж, някой от вас
да се сети за моя силует
и да промълви на глас:

"Как ми липсва? Виж, пусто е сега!"

Но не, вие веч не помните ни кой съм  аз,
ни, че нявга бил съм там, сред вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Майа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...