4 мая 2006 г., 18:46

Приятели

1.3K 0 3
Тръгвам си от тук, приятели,
оставям ви да се борите натам!
Аз отпадам от играта,
отпадам и оставам сам!

Аз зная, че след месец,
може би след два,
ще забравите  за мен,
ще забравите и всичко от преди това!

Но аз в сърцето си ще ви запазя,
като старо писмо от първия любим
и зная - всеки ден, щом в спомените пак нагазя,
ще ви виждам всички до един -
усмихнати и ведри,
как смехът ви звучен пак кънти,
ще срещам погледите нежни
и ще чувам как душата ми тъжи!

Ще се надявам всичките да сте щастливи
и да таите в себе си добро!
Живота си да не похабите
в името на нещо зло!

Как искам в тежкия живот,
поне веднъж, някой от вас
да се сети за моя силует
и да промълви на глас:

"Как ми липсва? Виж, пусто е сега!"

Но не, вие веч не помните ни кой съм  аз,
ни, че нявга бил съм там, сред вас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...