May 4, 2006, 6:46 PM

Приятели

  Poetry
1.3K 0 3
Тръгвам си от тук, приятели,
оставям ви да се борите натам!
Аз отпадам от играта,
отпадам и оставам сам!

Аз зная, че след месец,
може би след два,
ще забравите  за мен,
ще забравите и всичко от преди това!

Но аз в сърцето си ще ви запазя,
като старо писмо от първия любим
и зная - всеки ден, щом в спомените пак нагазя,
ще ви виждам всички до един -
усмихнати и ведри,
как смехът ви звучен пак кънти,
ще срещам погледите нежни
и ще чувам как душата ми тъжи!

Ще се надявам всичките да сте щастливи
и да таите в себе си добро!
Живота си да не похабите
в името на нещо зло!

Как искам в тежкия живот,
поне веднъж, някой от вас
да се сети за моя силует
и да промълви на глас:

"Как ми липсва? Виж, пусто е сега!"

Но не, вие веч не помните ни кой съм  аз,
ни, че нявга бил съм там, сред вас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...