3 jul 2007, 15:40

Приятели

  Poesía
1.4K 0 2

Приятели

Приятел в нужда се познава
и приятел никога не се забравя!
Приятел винаги ще ти е опора,
дори да влезеш във затвора!

Приятел те наричам,
защото те обичам
и винаги ще е така,
дори до края на света!

Ако нямаш приятел сега,
ще е само една мечта
да си щастлив
и животът ти да е красив!

Когато съм сам,
завит под юрган,
си мисля за теб
и ми става добре!

И в най-тъмната страна,
която познавам сега,
този приятел е лъч светлина,
който осветява моя път сега.

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА
И НИКОГА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен си и ти Владко! Талантлив.Точните думи, хубави рими, малко хумор под юргана - не е излишен, за разкош.
  • ами то няма какво да се каже,имаш си талант много е добро!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...