Jul 3, 2007, 3:40 PM

Приятели

  Poetry
1.4K 0 2

Приятели

Приятел в нужда се познава
и приятел никога не се забравя!
Приятел винаги ще ти е опора,
дори да влезеш във затвора!

Приятел те наричам,
защото те обичам
и винаги ще е така,
дори до края на света!

Ако нямаш приятел сега,
ще е само една мечта
да си щастлив
и животът ти да е красив!

Когато съм сам,
завит под юрган,
си мисля за теб
и ми става добре!

И в най-тъмната страна,
която познавам сега,
този приятел е лъч светлина,
който осветява моя път сега.

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА
И НИКОГА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен си и ти Владко! Талантлив.Точните думи, хубави рими, малко хумор под юргана - не е излишен, за разкош.
  • ами то няма какво да се каже,имаш си талант много е добро!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...