8 ago 2007, 9:35

"Приятели"

  Poesía
744 0 4

        

 


 

          „Приятели”

 

Защо погледнахте встрани,

когато срещнах ви  по пътя?!

Нали приятели ми бяхте

в добро и зло – защо не спряхте?!

Затуй, че истината къса,

открих ви, а ви тя разкъса?

Затуй, че бяхте заблудени

за своя сметка – все засмени?!

За сетен път горя, но ще успея,

това  предателство да преживея!

Дано не ви се случи някой път

сами да бъдете на кръстопът!

Тогава ще си спомните за мене,

но никак няма да сте окрилени.

Защото, който много наранява –

животът винаги му отмъщава!!!!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • истината е една, но всеки е разбира по различен начин
  • Истината е субективно понятие!Всеки носи своята истина и я защитава докрай!
    А стихът е хубав!
    Поздрави!
  • Истинския приятел не те оставя!!!Щом са си тръгнали,значи не са ти били приятели!
  • Истина, която боли!!!Поздрав за стиха!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...