8 ago 2007, 9:35

"Приятели"

  Poesía
747 0 4

        

 


 

          „Приятели”

 

Защо погледнахте встрани,

когато срещнах ви  по пътя?!

Нали приятели ми бяхте

в добро и зло – защо не спряхте?!

Затуй, че истината къса,

открих ви, а ви тя разкъса?

Затуй, че бяхте заблудени

за своя сметка – все засмени?!

За сетен път горя, но ще успея,

това  предателство да преживея!

Дано не ви се случи някой път

сами да бъдете на кръстопът!

Тогава ще си спомните за мене,

но никак няма да сте окрилени.

Защото, който много наранява –

животът винаги му отмъщава!!!!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • истината е една, но всеки е разбира по различен начин
  • Истината е субективно понятие!Всеки носи своята истина и я защитава докрай!
    А стихът е хубав!
    Поздрави!
  • Истинския приятел не те оставя!!!Щом са си тръгнали,значи не са ти били приятели!
  • Истина, която боли!!!Поздрав за стиха!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...