„Приятели”
Защо погледнахте встрани,
когато срещнах ви по пътя?!
Нали приятели ми бяхте
в добро и зло – защо не спряхте?!
Затуй, че истината къса,
открих ви, а ви тя разкъса?
Затуй, че бяхте заблудени
за своя сметка – все засмени?!
За сетен път горя, но ще успея,
това предателство да преживея!
Дано не ви се случи някой път
сами да бъдете на кръстопът!
Тогава ще си спомните за мене,
но никак няма да сте окрилени.
Защото, който много наранява –
животът винаги му отмъщава!!!!
© Надежда Борисова Всички права запазени