Aug 8, 2007, 9:35 AM

"Приятели"

  Poetry
740 0 4

        

 


 

          „Приятели”

 

Защо погледнахте встрани,

когато срещнах ви  по пътя?!

Нали приятели ми бяхте

в добро и зло – защо не спряхте?!

Затуй, че истината къса,

открих ви, а ви тя разкъса?

Затуй, че бяхте заблудени

за своя сметка – все засмени?!

За сетен път горя, но ще успея,

това  предателство да преживея!

Дано не ви се случи някой път

сами да бъдете на кръстопът!

Тогава ще си спомните за мене,

но никак няма да сте окрилени.

Защото, който много наранява –

животът винаги му отмъщава!!!!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • истината е една, но всеки е разбира по различен начин
  • Истината е субективно понятие!Всеки носи своята истина и я защитава докрай!
    А стихът е хубав!
    Поздрави!
  • Истинския приятел не те оставя!!!Щом са си тръгнали,значи не са ти били приятели!
  • Истина, която боли!!!Поздрав за стиха!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...