8 may 2015, 18:46

Приятели

  Poesía
749 0 0

Приятели,

кой от вас все още ме обича,

дали поне един

до моята порта ще дотича,

вярвам, но дали аз ще дочакам,

за вашите усмивки и сърца

аз ще почакам,

за вас аз триста мъки ще търпя,

в огъня изгарящ ще се хвърля

и ето времето минава,

аз все още съм си тук,

а може би изглеждам някак си по друг,

но вие за мен все още сте непроменени.

Приятели,

аз няма да забравя,

без вас съм нищо,

празнота голяма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Диманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...