Приятели,
кой от вас все още ме обича,
дали поне един
до моята порта ще дотича,
вярвам, но дали аз ще дочакам,
за вашите усмивки и сърца
аз ще почакам,
за вас аз триста мъки ще търпя,
в огъня изгарящ ще се хвърля
и ето времето минава,
аз все още съм си тук,
а може би изглеждам някак си по друг,
но вие за мен все още сте непроменени.
Приятели,
аз няма да забравя,
без вас съм нищо,
празнота голяма.
© Никола Диманов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
