8 мая 2015 г., 18:46

Приятели

745 0 0

Приятели,

кой от вас все още ме обича,

дали поне един

до моята порта ще дотича,

вярвам, но дали аз ще дочакам,

за вашите усмивки и сърца

аз ще почакам,

за вас аз триста мъки ще търпя,

в огъня изгарящ ще се хвърля

и ето времето минава,

аз все още съм си тук,

а може би изглеждам някак си по друг,

но вие за мен все още сте непроменени.

Приятели,

аз няма да забравя,

без вас съм нищо,

празнота голяма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...