Приятели мои, не искам да тръгвам,
а зее вратата на бързия влак
и някак любезно ме кани да тръгна,
а всяка последна секунда ме дърпа назад.
Зловеща сирена оглася перона.
Поглеждам последно към ваш`те лица
и забива в сърцети ми луда умора -
умората страшна, че се разделям с вас.
© Меги Ризова Todos los derechos reservados
Много се радвам за теб.С обич.