24 mar 2011, 15:25

Приятели - Виктор

  Poesía » Otra
1.9K 0 5

Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...

 

 

Приятели

Виктор Вълков / Тодор Трайчев

 

Какво е човекът,  останал самотен,

без вяра и обич, със празна душа.

С тъга и тревога, със камък огромен.

Без близък  приятел и здрава ръка.

 

Какво е човекът, нарамил проблема

на цялата наша грамадна земя.

Без топла прегръдка... От нея да взима

и радост... и сила... и топла сълза.

 

Приятели  искам. Без тях не живея...

Не мога да дишам от тази тревога.

До смърт ще се боря, дано да успея.

 

Дано да успея!... Дано да успея!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тодоре, а възможно ли е да публикувате оригиналната работа на Виктор?
    Благодаря предварително.
  • Хубав стих! Поздрав на целия екип и специално на Виктор с най-топло приятелско чувство! Тук няма да бъде сам.
  • От името н Виктор благодаря най-сърдечно. На него му трябва ПРИЯТЕЛ и се чуствайте едни от тях. Другите негови стихотворения са по-назяд из страниците.
  • Поздравления за Виктор и за вас - нали сте екип!
    Ще ме прибавите ли към Приятелите?
    А къде мога да прочета останалите три стихотворения?

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...