24 mar 2011, 15:25

Приятели - Виктор

  Poesía » Otra
1.9K 0 5

Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...

 

 

Приятели

Виктор Вълков / Тодор Трайчев

 

Какво е човекът,  останал самотен,

без вяра и обич, със празна душа.

С тъга и тревога, със камък огромен.

Без близък  приятел и здрава ръка.

 

Какво е човекът, нарамил проблема

на цялата наша грамадна земя.

Без топла прегръдка... От нея да взима

и радост... и сила... и топла сълза.

 

Приятели  искам. Без тях не живея...

Не мога да дишам от тази тревога.

До смърт ще се боря, дано да успея.

 

Дано да успея!... Дано да успея!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тодоре, а възможно ли е да публикувате оригиналната работа на Виктор?
    Благодаря предварително.
  • Хубав стих! Поздрав на целия екип и специално на Виктор с най-топло приятелско чувство! Тук няма да бъде сам.
  • От името н Виктор благодаря най-сърдечно. На него му трябва ПРИЯТЕЛ и се чуствайте едни от тях. Другите негови стихотворения са по-назяд из страниците.
  • Поздравления за Виктор и за вас - нали сте екип!
    Ще ме прибавите ли към Приятелите?
    А къде мога да прочета останалите три стихотворения?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...