24 мар. 2011 г., 15:25

Приятели - Виктор

1.9K 0 5

Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...

 

 

Приятели

Виктор Вълков / Тодор Трайчев

 

Какво е човекът,  останал самотен,

без вяра и обич, със празна душа.

С тъга и тревога, със камък огромен.

Без близък  приятел и здрава ръка.

 

Какво е човекът, нарамил проблема

на цялата наша грамадна земя.

Без топла прегръдка... От нея да взима

и радост... и сила... и топла сълза.

 

Приятели  искам. Без тях не живея...

Не мога да дишам от тази тревога.

До смърт ще се боря, дано да успея.

 

Дано да успея!... Дано да успея!...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тодоре, а възможно ли е да публикувате оригиналната работа на Виктор?
    Благодаря предварително.
  • Хубав стих! Поздрав на целия екип и специално на Виктор с най-топло приятелско чувство! Тук няма да бъде сам.
  • От името н Виктор благодаря най-сърдечно. На него му трябва ПРИЯТЕЛ и се чуствайте едни от тях. Другите негови стихотворения са по-назяд из страниците.
  • Поздравления за Виктор и за вас - нали сте екип!
    Ще ме прибавите ли към Приятелите?
    А къде мога да прочета останалите три стихотворения?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...