24 мар. 2011 г., 15:25

Приятели - Виктор

1.9K 0 5

Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...

 

 

Приятели

Виктор Вълков / Тодор Трайчев

 

Какво е човекът,  останал самотен,

без вяра и обич, със празна душа.

С тъга и тревога, със камък огромен.

Без близък  приятел и здрава ръка.

 

Какво е човекът, нарамил проблема

на цялата наша грамадна земя.

Без топла прегръдка... От нея да взима

и радост... и сила... и топла сълза.

 

Приятели  искам. Без тях не живея...

Не мога да дишам от тази тревога.

До смърт ще се боря, дано да успея.

 

Дано да успея!... Дано да успея!...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тодоре, а възможно ли е да публикувате оригиналната работа на Виктор?
    Благодаря предварително.
  • Хубав стих! Поздрав на целия екип и специално на Виктор с най-топло приятелско чувство! Тук няма да бъде сам.
  • От името н Виктор благодаря най-сърдечно. На него му трябва ПРИЯТЕЛ и се чуствайте едни от тях. Другите негови стихотворения са по-назяд из страниците.
  • Поздравления за Виктор и за вас - нали сте екип!
    Ще ме прибавите ли към Приятелите?
    А къде мога да прочета останалите три стихотворения?

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...