24.03.2011 г., 15:25

Приятели - Виктор

1.9K 0 5

Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...

 

 

Приятели

Виктор Вълков / Тодор Трайчев

 

Какво е човекът,  останал самотен,

без вяра и обич, със празна душа.

С тъга и тревога, със камък огромен.

Без близък  приятел и здрава ръка.

 

Какво е човекът, нарамил проблема

на цялата наша грамадна земя.

Без топла прегръдка... От нея да взима

и радост... и сила... и топла сълза.

 

Приятели  искам. Без тях не живея...

Не мога да дишам от тази тревога.

До смърт ще се боря, дано да успея.

 

Дано да успея!... Дано да успея!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тодоре, а възможно ли е да публикувате оригиналната работа на Виктор?
    Благодаря предварително.
  • Хубав стих! Поздрав на целия екип и специално на Виктор с най-топло приятелско чувство! Тук няма да бъде сам.
  • От името н Виктор благодаря най-сърдечно. На него му трябва ПРИЯТЕЛ и се чуствайте едни от тях. Другите негови стихотворения са по-назяд из страниците.
  • Поздравления за Виктор и за вас - нали сте екип!
    Ще ме прибавите ли към Приятелите?
    А къде мога да прочета останалите три стихотворения?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....