8 ago 2017, 13:08

Приятелите

  Poesía » Otra
967 1 3

Като отронени от есента листа

те падат и неумолимо си отиват...

Душите им към вечността отлитат,

в сърцето ми кинжали се забиват...

Мъчителна е тази празнота, която

оставяте след себе си, приятели...

Но ние нявга ще се срещнем пак

и вярвам, че ще бъдеме щастливи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми. Да, така е. Приятелите си отиват един по един и остават празнота, която няма с какво да се запълни. Единствено вярата остава, че някога ще се срещнем пак.
    Поздравления!
  • Благодаря ви, Надежда, Владислав! Поздрави!
  • Вярвай в това!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...