8 ago 2017, 13:08

Приятелите

  Poesía » Otra
971 1 3

Като отронени от есента листа

те падат и неумолимо си отиват...

Душите им към вечността отлитат,

в сърцето ми кинжали се забиват...

Мъчителна е тази празнота, която

оставяте след себе си, приятели...

Но ние нявга ще се срещнем пак

и вярвам, че ще бъдеме щастливи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми. Да, така е. Приятелите си отиват един по един и остават празнота, която няма с какво да се запълни. Единствено вярата остава, че някога ще се срещнем пак.
    Поздравления!
  • Благодаря ви, Надежда, Владислав! Поздрави!
  • Вярвай в това!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...