Приятелите

Poesía » Otra

974 1 3

Като отронени от есента листа

те падат и неумолимо си отиват...

Душите им към вечността отлитат,

в сърцето ми кинжали се забиват...

Мъчителна е тази празнота, която

оставяте след себе си, приятели...

Но ние нявга ще се срещнем пак

и вярвам, че ще бъдеме щастливи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Хареса ми. Да, така е. Приятелите си отиват един по един и остават празнота, която няма с какво да се запълни. Единствено вярата остава, че някога ще се срещнем пак.
Поздравления!

2019-03-26T23:23:32+02:00
absent (Наташа Биразова)

Благодаря ви, Надежда, Владислав! Поздрави!

2017-11-26T12:45:48+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Вярвай в това!

2017-08-08T18:36:40+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0