Приятелите

8.08.2017 г., 13:08 ч.

Поезия » Друга

696 1 3

Като отронени от есента листа
те падат и неумолимо си отиват...
Душите им към вечността отлитат,
в сърцето ми кинжали се забиват...
Мъчителна е тази празнота, която
оставяте след себе си, приятели...
Но ние нявга ще се срещнем пак
и вярвам, че ще бъдеме щастливи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Приятелите

Искате да прочетете повече?

Предложения