8.08.2017 г., 13:08 ч.

Приятелите 

  Поезия » Друга
608 1 3

Като отронени от есента листа

те падат и неумолимо си отиват...

Душите им към вечността отлитат,

в сърцето ми кинжали се забиват...

Мъчителна е тази празнота, която

оставяте след себе си, приятели...

Но ние нявга ще се срещнем пак

и вярвам, че ще бъдеме щастливи!

© Наташа Биразова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми. Да, така е. Приятелите си отиват един по един и остават празнота, която няма с какво да се запълни. Единствено вярата остава, че някога ще се срещнем пак.
    Поздравления!
  • Благодаря ви, Надежда, Владислав! Поздрави!
  • Вярвай в това!
Предложения
: ??:??