Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
14 mar 2012, 23:30

Приятелката, бледата луна 

  Poesía
1139 0 13

Тази бледа луна, дето гледа отгоре,

се преструва на някаква скромна девица.

Иска нещо да каже и уж ми говори,

а мълчи срамежливо и трепка с ресници.

 

И защо ли не мога докрай да ù вярвам?

Та нали я познавам - тя е стара клюкарка.

Колко пъти наднича, когато не трябва,

в колко тайни моменти е светила ярко.

 

Но когато пресъхват смехът и сълзите

и се давя в море от тъги полудели,

само с нея объркани мисли разплитам

и безсъници само пред нея споделям.

 

Тя мълчи и през рамото плахо наднича,

аз си дращя по листа и стихчета пиша

и приличаме двете на стари момичета -

цяла нощ си мечтаем и тихо въздишаме.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??