Приятелката, бледата луна
Тази бледа луна, дето гледа отгоре,
се преструва на някаква скромна девица.
Иска нещо да каже и уж ми говори,
а мълчи срамежливо и трепка с ресници.
И защо ли не мога докрай да ù вярвам?
Та нали я познавам - тя е стара клюкарка.
Колко пъти наднича, когато не трябва,
в колко тайни моменти е светила ярко.
Но когато пресъхват смехът и сълзите
и се давя в море от тъги полудели,
само с нея объркани мисли разплитам
и безсъници само пред нея споделям.
Тя мълчи и през рамото плахо наднича,
аз си дращя по листа и стихчета пиша
и приличаме двете на стари момичета -
цяла нощ си мечтаем и тихо въздишаме.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Радвам се, че те намерих!
