2 sept 2009, 22:26

Приятелки

  Poesía
890 0 2

Приятелки

Подай ръка, знаеш, аз здраво те държа.

Пожертвай очите си.

Докосни лицето ми.

Прекалено познато ти е, нали?

Знаеш да изтриеш

отминали сълзи.

Знаеш да лекуваш

неизлечими рани.

Знаеш всяка моя мисъл,

всяка моя дума.

Разбираш всяка моя усмивка

или умора.

Не мисли, че съм забравила

как да те успокоя или

да те развеселя.

Аз усещам тъгата ти,

радостта.

Виждам неизплакани сълзи

или чужди погледи.

Усещам желания и мечти.

Чувам неизречени думи.

Въпреки всяка обида,

продължаваме напред.

Ние просто сме приятелки.

Просто сродни души

или духовни сестри,

както искаш го наречи.

Душите ни се познават,

а сърцата ни се доближават.

Пазят тайните ни

ден след ден.

Просто приятелки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...