Приятелки
Познавам те аз,
откакто бях малка.
И двете си играхме
с една дрънкалка.
Идваше на гости
първо ти при мен,
а аз при тебе идвах
на следващия ден.
Минаха години,
минаха лета,
вече сме големи -
виж ни тук сега.
Говорим си за мода,
споделяме си тайни.
За момчета разговори водим -
онези същества незнайни.
Неразделни сме все още,
сестри сме по душа.
Приятелството ни е оцеляло
и до днешни времена.
Подкрепяме се,
щом изпитваме тъга.
Заедно се радваме
и на най-малките неща.
Заедно навлизаме
в света на зрелостта.
Свят, както на болката,
така и на радостта.
Страх ме е - не го отричам,
че ще настъпят промени нови,
но обръщам се и виждам -
ти до мене си отново.
Страхът изчезва
и разбирам,
че сама не съм -
приятелка си имам.
Приятелка,
на която мога да се доверя.
Приятелка -
една-едничка на света.
Разбирам го,
разбрах го и в мига, когато те видях.
Благодарна, че те имам,
приятелко, съм аз...
P.S. Не е нищо особено, но го публикувам. Бях го написала като по-малка. :)
© Магика Todos los derechos reservados
Пази приятелите си - те са безценни!
Прекрасен стих!!