Приятелко моя, добра
нима за него страдаш сега!?
Нима вече не разбра
как любовта опустошително срива света!?
Не прозря истина една
и ето болка чука и на твоята врата.
Вместо слънце грее горещата тъга,
отразяваща се в кристалната твоя сълза.
Избърши очи
и спомени ненужни захвърли.
Щом чувствата ти той не оцени,
на всички мечти широка плесница удари! ...