21 июл. 2004 г., 14:26

Приятелко моя

2.7K 0 4
Приятелко моя, добра
нима за него страдаш сега!?
Нима вече не разбра
как любовта опустошително срива света!?

Не прозря истина една
и ето болка чука и на твоята врата.
Вместо слънце грее горещата тъга,
отразяваща се в кристалната твоя сълза.

Избърши очи
и спомени ненужни захвърли.
Щом чувствата ти той не оцени,
на всички мечти широка плесница удари!

Мъката в море от емоции изгуби,
приятелска ръка поеми.
Заличи от съзнанито си неговите следи
и ще усетиш как чудо от небето за теб отново ще вали.

Усмихни се ведро на Слънчо сутринта,
недей да мислиш колко тъжна е била нощта.
Безгрижният живот грабни от дланта
и в миг прекрасен ще те прегърне отново любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Луканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятна поезия.... Като я зачетох и ме грабна.... Браво
  • хъм,сега аз ще си дам мнението.Като емоция и идея-чудесно,но наистина изпълнението куца,не спазваш ритъм и римата е еднаква...Някак си твърде еднообразно звучи.Недей да ми се сърдиш обаче,всички сме минали по тоя път
  • Ей, стихотворението е готино , особено щом го казва една КритичкаПък и доста често момичетата имат такива проблеми.. ех..
    Между другото мисля че добре се оценяват само стиховете за щастливеа или тъжна любов.Обаче не само те са творчество
  • Дани, ако на някой не му харесва стихчето естествено ще го покаже по този начин. Виж оценките върху картините ми - не го приемам навътре, всеки си има мнение. Също така би трябвало да го приеме и Деница, но да критикуваш някой, че си е изразил мнението, означава да се опитваш да правиш цензура.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...