Jul 21, 2004, 2:26 PM

Приятелко моя

  Poetry
2.7K 0 4
Приятелко моя, добра
нима за него страдаш сега!?
Нима вече не разбра
как любовта опустошително срива света!?

Не прозря истина една
и ето болка чука и на твоята врата.
Вместо слънце грее горещата тъга,
отразяваща се в кристалната твоя сълза.

Избърши очи
и спомени ненужни захвърли.
Щом чувствата ти той не оцени,
на всички мечти широка плесница удари!

Мъката в море от емоции изгуби,
приятелска ръка поеми.
Заличи от съзнанито си неговите следи
и ще усетиш как чудо от небето за теб отново ще вали.

Усмихни се ведро на Слънчо сутринта,
недей да мислиш колко тъжна е била нощта.
Безгрижният живот грабни от дланта
и в миг прекрасен ще те прегърне отново любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Луканова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятна поезия.... Като я зачетох и ме грабна.... Браво
  • хъм,сега аз ще си дам мнението.Като емоция и идея-чудесно,но наистина изпълнението куца,не спазваш ритъм и римата е еднаква...Някак си твърде еднообразно звучи.Недей да ми се сърдиш обаче,всички сме минали по тоя път
  • Ей, стихотворението е готино , особено щом го казва една КритичкаПък и доста често момичетата имат такива проблеми.. ех..
    Между другото мисля че добре се оценяват само стиховете за щастливеа или тъжна любов.Обаче не само те са творчество
  • Дани, ако на някой не му харесва стихчето естествено ще го покаже по този начин. Виж оценките върху картините ми - не го приемам навътре, всеки си има мнение. Също така би трябвало да го приеме и Деница, но да критикуваш някой, че си е изразил мнението, означава да се опитваш да правиш цензура.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...