27 jun 2006, 10:38

Приятелко за теб

  Poesía
1.3K 0 15
на К.

Бродим с теб из горските дъбрави
и търсим детелини четирилистни.
Ти знаеш и неизречените мои мисли,
мечтите ми дори да са измислени.
Листенцата на бялата акация броим
щастие ,нещастие, път, писмо,
любов, целувка, среща...и търсим
истини, повярвали в едно листо.
Ти учи се от моята импулсивност
на звънък смях и истинските тайни
че красотата е миг от всеотдайност
за себе си, когато не запомняш рани.
Със теб тъгувах, исках да ти кажа,
че времето ще излекува твоите рани,
със моето доверие ще ги намажа
с мехлем от истини непремълчани.
Потрай, когато ги нанасям, че ще пари
от билката приятелство така боли,
но тя лекува най-дълбоки скрити рани
от истините знам понякога горчи.
Ще те помоля винаги да бъдеш
не куртоазна или загадъчна жена,
детето в себе си, ако запазиш
подарък ще ти бъде радостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...