27 jun 2006, 10:38

Приятелко за теб 

  Poesía
1101 0 15
на К.

Бродим с теб из горските дъбрави
и търсим детелини четирилистни.
Ти знаеш и неизречените мои мисли,
мечтите ми дори да са измислени.
Листенцата на бялата акация броим
щастие ,нещастие, път, писмо,
любов, целувка, среща...и търсим
истини, повярвали в едно листо.
Ти учи се от моята импулсивност
на звънък смях и истинските тайни
че красотата е миг от всеотдайност
за себе си, когато не запомняш рани.
Със теб тъгувах, исках да ти кажа,
че времето ще излекува твоите рани,
със моето доверие ще ги намажа
с мехлем от истини непремълчани.
Потрай, когато ги нанасям, че ще пари
от билката приятелство така боли,
но тя лекува най-дълбоки скрити рани
от истините знам понякога горчи.
Ще те помоля винаги да бъдеш
не куртоазна или загадъчна жена,
детето в себе си, ако запазиш
подарък ще ти бъде радостта.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??